ДОГРАМА,БЛИНДИРАНИ И ИНТЕРИОРНИ ВРАТИ,ЗИМНИ ГРАДИНИ, ЩОРИ, ETALBOND, СТЪКЛЕНИ ВИТРИНИ, СТЪКЛА И СТЪКЛОПАКЕТИ, ПАРКЕТ, КЛИМАТИЦИ

понеделник, 19 юли 2010 г.

Топлоизолация

Топлоизолиране на Вашият дом

Санирането на вашият дом е от пъростепенно значение за планирането на разходите Ви в дългосрочен план и осигуряване на уют и комфорт.
Когато предприемете тази стъпка , трябва да сте сигурни в изборът си, запомнете, че тази инвестиция е в дългосрочен план и ще осигури по -малко стресови ситуации, свързани с осигуряването на средства за плащането на консумираните топло и електроенергия.



Имаме ли нужда от енергийно саниране и коя е най-подходящата технология за изолация?
Какво е санирането? Думата „саниране” буквално означава оздравяване (от латинското „sano” – здраве). А оздравяването на сградите всъщност е тяхната реконструкция – чрез нея се постига надеждност на конструкциите, спестяване на енергията и подобряване на условията като цяло. Санирането се изразява в подмяна на електро- и топлинната инсталации, дограмата, външната и вътрешна изолация. В санирането на обекта се включва още укрепване на сградите, ремонт на покривите и спиране на течовете от други места, нова вътрешна ВиК система – щрангове и тръби.
Голяма част от сградния фонд в България има нужда от енергийно саниране, поради остарели технологии на строителство или лошо стопанисване. През следващите 10 години трябва да бъдат санирани около 750 000 жилища. От основен ремонт се нуждаят над 400 000 панелни апартамента, 150 000 жилища в стоманобетонни сгради и 170 000 в масивни. По-голяма част от съществуващия сграден фонд в страната се състои от сгради без ефективна или почти никаква топлоизолация. Това по себе си води до огромни разходи за отопление, което е неефективно и нежелано от хората. Затова възможността за спестяване и намаляване на тези разходи е в саниране на сградите и поставяне на подходяща топлоизолация.



Цялостната топлоизолация спомага за промяна на микроклимата в сградата и съответно във всяко едно жилище. Преди години при проектирането и изграждането на жилищни и административни сгради не се е обръщало никакво внимание на топлоизолирането.
Промяната на цените на основните топлоносители през 90-те години на миналия век наложи изменения в нормативните документи отнасящи се за проектиране на нови сгради. Според сега действащото законодателство новите жилищни сгради задължително се топлоизолират (виж. Наредба № 1 за проектиране на топлоизолации на сгради на Министерството на регионалното развитие и благоустройство от 1999г.).
Ползата от енергийното саниране несъмнено ще доведе до намаляване на енергийните разходи не само за отделното жилище, но и за сградата като цяло. Мерките за намаляване на енергийните разходи са свързани с различни елементи от сградата. Те зависят от ограждащите я елементи (таван,под, стени и прозорци), както и от отоплителната инсталация. Обновяването, свързано с ограждащите елементи, включва укрепвания на конструкцията на самата сграда, хидроизолация на покрива, ремонт на ВиК инсталацията, подмяна на дограмата и цялостна топлоизолация. Отоплителната инсталация, зависи от най-вече от топлоносителя – ако той е общ за сградата, се подменят частите на инсталацията или може да се избере нов, по-ефективен начин на отопление.
Подобряването на топлоизолирането на жилищата има три основни цели:
  • да се намалят на разходите за отопление през зимата, респективно – за климатизация през лятото;
  • да се постигне здравословна и комфортна среда на обитаване;
  • да се ограничи топлинното излъчване към околната среда – което спомага срещу глобалното затопляне на климата.
Как да постигнем добра топлоизолираност и кои са отделните етапи при направата й?
1. Основна външна топлоизолация – първоначално се монтира на основната външна топлоизолация. Тя редуцира топлинните загуби с 40-60% и предпазва обитаемото пространство от изменението на температурата във външната среда.

2. Усилена топлоизолация в района на топлинни мостове (стоманобетонни колони и греди) – следващата важна стъпка е поставянето на усилена топлоизолация в районите на “топлинните мостове” в ограждащата конструкция. Такива са стоманобетонните греди и колони по фасадата. Ако на тези райони не се обърне специално внимание, топлинните загуби през тях са огромни и водят до множество неприятни явления.

3. Прозорци и балконски врати с ниска въздухопроницаемост със стъклопакети – не е за пренебрегване подмяната на прозорци и балконски врати с такива с намалена въздухопроницаемост (пластмасови или дървени, добре уплътнени). Намалението на топлинните загуби е около 10-15%, а в силно ветровити райони – до 20%. Още по-осезаем е ефектът ако вместо стъклопакет от обикновено стъкло се предвиди такъв от специални стъкла, покрити с прозрачни нискоизлъчващи покрития (К-стъкла). При подобен комплексен подход сумарното намаление на топлинните загуби през остъклената част на фасадата е от порядъка на 35%.
Приложението на добре уплътнена дограма налага по-интензивен режим на вентилация, тъй като в противен случай нараства риска от конденз и мухъл. На този риск успешно се противопоставя следващата задължителна стъпка.

4. Вътрешно термокерамично покритие предпазващо от конденз и мухъл – желателно е и нанасянето на покрития с ниска топлопроницаемост – термокерамични покрития – по вътрешната повърхност на външните стени и таваните, граничещи с неотопляени пространства. Тя се налага, тъй като в преобладаващата част от жилищата у нас отоплението работи в режим “включване-изключване”. В резултат на това въздухът в помещенията бързо се затопля, докато стенните и таванни повърхности, обработени с традиционни декоративни материали (латекс или тапети), остават студени. Голямата температурна разлика води както до повишени топлинни загуби, така и до повишен риск от поява на конденз и мухъл.
Чрез полагането на термокерамични покрития стените и таваните стават “по-топли”. Температурата на обработената повърхност остава винаги близка до температурата на прилежащия въздух. То води както до намаляване на топлинните загуби от порядъка на 8-10%, така и до надеждна защита от конденз и мухъл. Осезаемо се подобрява топлинния комфорт в помещенията.
Описаните четири стъпки осигуряват почти двукратно намаление на топлинните загуби в сравнение с неизолираните жилища и едновременно с това гарантират постигане на уютна и здравословна обитаема среда. Те ни доближават до нивата на топлоизолация, характерни за т.н. нискоенергийни и “пасивни” сгради, налагащи се като стандарт в развитите европейски страни.
Важно !
Пасивните къщи са сгради, в които подходяща за живеене вътрешна температура може да се поддържа без активно отопление или охлаждане. Къщата се подгрява и охлажда сама и затова се нарича "пасивна".
За да се квалифицира като пасивно строителство годишните нужди от енергия трябва да са по-малко от 15 kWh/m2 – те се набавят чрез домакинските уреди, необходими за други нужди като хладилник, готварска печка, телевизор и др. Енергийните потребности на тези къщи могат да се покриват изцяло с възобновяеми енергийни източници. Консумираната енергия в една пасивна къща е до 4 пъти по-малко в сравнение с енергията консумирана в една модерна къща, отговаряща на всички съвременни строителни норми.
Пасивната къща е икономически ефективна, когато разходите за строителство й са по-малки от тези за нова нормална къща плюс разходите за отоплението и охлаждането й за 30 години.
Външна или вътрешна топлоизолация?
Топлоизолацията на жилището трябва да осигури подходящи температура, влажност, ниво на шума, както и защитеност от пожар. Различните топлоизолиращи материали притежават различни характеристики спрямо тези функции, но най-важната си остава топлоизолационната.
Два са моделите на топлоизолация – външна топлоизолация и вътрешна топлоизолация. Разликата между различните подходи може да се види от следните илюстрации:


  • студът или горещината безпроблемно преминават през стената;
  • точката на замръзване се намира около средата на стената;
  • повреждане на строителната конструкция вследствие на замръзването на влагата в нея;
  • овлажняване на стените и появата на плесени;
  • големи загуби на топлина;
  • високи разходи за отопление.

  • стената остава студена;
  • точката на замръзване попада в изолацията;
  • стените не могат да бъдат използвани като акумулатор на топлина;
  • помещенията бързо се охлаждат след спиране на отоплението;
  • повреждане на строителната конструкция вследствие на замръзването на влагата в нея;
  • липсва изолация на топлинните мостове.

  • стената се загрява и служи като акумулатор на топлина;
  • точката на замръзване се намира извън стената;
  • стените отделят обратно към помещенията акумулираната топлина и така намаляват разходите за отопление.
Какво трябва да контролираме :
  • Ползването на некачествена лепилна смес, ползването на неподходящи дюбели и липса на армираща решетка (стъклофибърна мрежа). На пазара има специална лепилна смес, която съдържа полимерни влакна против напукване и е създадена специално за топлоизолации. Дюбелите трябва да имат подходяща дължина и задължително условие в полагането на топлоизолации на стени е да са двукомпонентни. В зависимост от това върху какви стени ще бъдат използвани, то те трябва да бъдат съответно за бетон, газобетон или тухла. Не трябва да се забравя и това, че средно на квадратен метър трябва да се полагат по седем броя.
  • Липсата на армираща решетка (стъклофибърна мрежа) води до намален гаранционен срок, тъй като тя осигурява добро задържане на мазилката, която често поради липса на мрежа се напуква, рони и пада на плочи.
  • Полагането на топлоизолация без покриването на долната и горна фуги или съответно горна и долна плоча на тухлени жилища. Това също води до влошаване на топлинния ефект, но са възможни и появата на течове.
Съставни вещества и технология на производство на топлоизолационните материали
В зависимост от съставните вещества и технологията на производство, може да се дефинират пет групи топлоизолационни материали:
1. Стъклена вата – разтопени при около 1500°С кварцови скали се изтеглят в нишки, от които чрез внимателна подредба се получава тримерна мрежеста структура. Напоследък навлизат и авангардни технологии с използване на графит и други нови материали.
2. Каменна вата – процесът на производство е същият, но се използват базалтови скали, като вулканичният произход на двата вида минерали обуславя практически еднаквите им свойства;
3. Експандиран пенополистирол (EPS) – изкуствен полимер с отворена структура на решетката от пълни с въздух сферични частици;
4. Екструдиран пенополистирол (XPS) – технологията на производство дава затворена структура на решетката при по-дребни частици, откъдето идват и по-добрите механични свойства на изолационните плочи;
5. Нови продукти, които подобряват топлоизолационните и антирадиационните свойства на облицоващия слой.

Минерална вата (стъклена и каменна вата)
Двата вида минерални вати ще разгледаме заедно поради практически еднаквите им механични и топлоизолационни възможности. Минералната вата съчетава в себе си няколко много важни свойства, които й дават голямо предимство при много от решенията за топлоизолация на дадени части от сградата.
Като естествен скален материал ватата е екологично чиста и също така негорима, което позволява сравнително достъпна цена и ефективното й използване за огнезащита при най-високия клас на горимост А1 (по БДС-EN 13501-1). Правилното ориентиране на влакната осигурява и напълно ефективна звукоизолация, по-добра, отколкото при другите изброени топлоизолационни материали.
Единственият недостатък на минералната вата е слабата й якост на натиск. Напоследък се предлагат и подходящи за подове и покриви свръхтвърди компресирани плочи от минерална вата с голяма плътност, но поради това с намален с около 10-15% топлоизолационен капацитет.
Предлаганият на пазара асортимент включва различни размери твърди плочи, меки дюшеци, рула от мека вата, цилиндрични профили за тръби, както и вата в насипно състояние за изолация на котли в промишлеността. В допълнение може да се срещне с кашировка от алуминиево фолио, стъклофибърна мрежа и други хидроизолационни, шумопоглъщащи или адхезивни покрития. Плочите са с най-разнообразни размери според спецификациите на фирмите – ширина от 30cm до 120cm и дължина до 250cm при дебелина от 2cm до 15cm. Използват се основно за изолация на подове и обърнати или зелени плоски покриви. Много разпространена е и употребата им за фасадна топлоизолация, като се има предвид, че материалът не старее, запазва механичните си размери и е паропропусклив. Дюшеците най-често се използват като самоносеща топлоизолация в междугредовите пространства на скатни покриви, като междинен топлоизолационен слой в двойни външни стени или при производството на фасадни панели. Рулата от минерална вата, разкроени върху дървена или метална решетка, са основен материал за изпълнение на вътрешна топлоизолация под поддържащо и оформящо покритие от фазер или гипсокартон.

Експандиран пенополистирол (EPS) (стиропор)
ЕPS е микропорест изкуствен органичен материал, над 95% от обема на който е въздух, затворен в сфери от решетката на полимера (около 5.109/m3). Експандираният пенополистирол, с популярното название стиропор, предлага много добри топлоизолационни качества при добра здравина, минимална деформативност, ограничена паропропускливост, огнеустойчивост (клас В1).
Недостатъците на EPS спрямо минералните вати са резултат от неговата полимерна същност – макар че е самогасим, стиропорът все пак е запалим, неустойчив е на слънчева радиация, а освен това не предлага същите звукоизолационни качества.
Предлаганите продукти на база стиропор са оформени като плочи с различни размери – до 120cm на ширина и до 250cm на дължина, при дебелини от 2cm до 20cm. Възможно е каширането с водонепропускливи и адхезивни материали. Някои фирми предлагат и гъвкави профили за оформяне на ръбове и ъгли.
Най-разпространената употреба на EPS е като лепена външна фасадна топлоизолация, но често се използва и при вентилируеми окачени фасади, като среден слой в двойни стени, за прави, обърнати и скатни покриви, под сутеренни плочи. Изпълнението на фасадна изолация става като платната от EPS се лепят върху стената, полага се стъклофибърна или друга мрежа, върху която се оформя мазилката.

Екструдиран пенополистирол (XPS) (фибран, стиродур, стирофлекс, монодур, глазформ и др.)
XPS се получава от пяна на същия полимер, но при различна технология на оформяне на микропорите, която ги прави по-малки и, най-важното, със затворена структура. Така се постига абсолютна водо- и паронепропускливост, както и по-висока якост при същата плътност. Заедно с повишената устойчивост на стареене, това са и предимствата на екструдирания пенополистирол пред експандирания, но при сравнително по-висока себестойност на материала. Макар и с много по-висока якост от минералната вата, XPS не предлага подобна сигурност срещу звуково и температурно натоварване. Материалът се квалифицира като В1 по клас на горимост и е самогасим.
Екструдираният пенополистирол има по-тясна и специализирана употреба поради по-достъпните алтернативи в общите случаи на изпълнение на топлоизолации. Високата му якост го прави най-подходящ за изолиране на фундаменти и фундаментни плочи, под тежконатоварени сутеренни плочи, под жп линии, за тежки или използваеми обърнати покриви, за покривни гредоскари на скатни покриви. Водонепропускливостта на XPS е основно предимство при изпълнение на топлоизолации под кота нула – на фундаменти и сутеренни стени, мокри помещения и индустриални подове.

Алтернативни материали
Множество фирми разработват нови технологии за подобряване на познатите или за производство на нови материали, за да могат да предоставят на клиентите си допълнителни възможности при изпълнение на топлоизолации.
Графитът е един от новите алтернативни материали. Графитните частици в структурата на материала играят важна роля в процеса на съприкосновение между него и топлинното лъчение. По-конкретно, възпрепятстват преминаването му като отразяват излъчването, намалявайки чувствително топлинното поглъщане на материала. Трябва да се отбележи и фактът, че графитът със своите свойства отразява и възпрепятства преминаването на инфрачервените и UV-лъчите, което го прави освен прекрасен изолатор и сигурен защитник от проникване на радиация в сградата.
Графитените плочи се използват за топлоизолирането на фасади, подове, покриви, вътрешни и външни стени, сутеренни и подземни помещения, хладилни камери и др.
Сравнение на някой от предлаганите основни материали за топлоизолация

Примери:
А. Тухлена сграда, с произволно двойно изложение, апартамент от 100 м2, на 4 от 6 етажна сграда. Жилището е със сменена нова ПВЦ или алуминиева дограма и се отоплява на електричество. Външните стени на жилището са около 50 м2, като от тях 10 м2 са прозорци и външни врати за балкони. От оставащите 40 м2, около 10м2 са външни колони и греди. Изолираме 30 м2 с EPS изолация с дебелина от 5 см, със средна цена на труд с материали от 40 лв./м2. Останалите 10 м2 (така наречените топлинни мостове) изолираме с XPS изолация с дебелина от 5 см, със средна цена на труд с материали от 48 лв./м2.
30 м2 х 42 лв. = 1 260 лв.
10 м2 х 48 лв. = 480 лв.
Общо: 1 740 лв.
Ако отоплението на това жилище от 100 м2 през отоплителния сезон (180 дни) е 900 лв. или по 150 лв. на месец, при 45 % икономия се получава 405 лв. по-малко разход при направа на топлоизолацията. Тогава съотношението инвестиция към икономия ще бъде 1 740 лв. / 405 лв. = 4, 30 сезона. Това означава, че направената от нас инвестиция ще се изплати за малко повече от три отоплителни сезона.
Б. Панелна сграда, със същите параметри като при гореописаната тухлена сграда и апартамент. Но тук разликата е в това, че всички външни стени са от бетон (тоест те са топлинни мостове) и трябва да се изолират с XPS изолация. Полагаме топлоизолация с дебелина от 5 см, със средна цена на труд с материали от 48 лв./м2.
40 м2 х 48 лв. = 1 920 лв.
Ако условия за отопление са същите, тук обаче ще имаме около 40 % икономия, тъй като няма да може да се използва стена за акумулиране на топлина, защото тя е от бетон. Икономията в случая излиза на 360 лв. на отопляем сезон и съотношението инвестиция към икономия ще бъде 1 920 лв. / 360 лв. = 5, 33 сезона. Това означава, че направената от нас инвестиция ще се изплати за малко повече от пет отоплителни сезона.
Заключение
При всички положения топлоизолирането дава положителни икономически показатели за потребителя. Съвместно с целия пакет, който включва и подмяна на външните дограми и на енергоносителя, се постигат много добри енергоспестяващи резултати.
Нашият съвет е да се използват само доказани производители и монтажници, което ще гарантира качеството на положената топлоизолация. Както става ясно от проучването, по-големите разходи са не за самата изолация, а за допълнителните материали и труда за полагането. За това е по-добре да се използва изолация с по-голяма дебелина (5 см или повече), за да има положителен ефект и да се увеличи процента на съотношението на икономия на отопление към инвестиция.
Целта е да се доближим до стандарта в развитите европейски страни, в които все повече и повече се налагат т. нар. “пасивни” сгради, при които не са предвидени топлоносителни инсталации и локално отопление, а се отопляват само от произведената от вътрешните топлинни източници топлина.
Най-лошият ход на потребителя е отлагането на топлоизолирането. Колкото повече се отлага във времето, толкова повече се забавя ефектът от това действие и съответно икономията от средства за отопление. Дори и в ситуация на недостатъчно средства за извършване на топлоизолация на жилището, вземането на банков заем ще ускори ползването на икономия от това действие.  

  Изпълнение на монтажа:

1.Фасадата се почиства от старата  и увредена мазилка.


2. Подготвените и намазаните с лепило платна се залепват на стената.
     - Когато повърхността на стената е грапава,  намазват се само ъглите на платното и се оставят 2 “топки” с лепилна смес по средата на платното:


     - Когато стената е сравнително равна, се намазва цялата повърхност на платното.


3.Поставят се закрепващи дюбели - по 5 бр. за платно.
      Дюбелирането се извършва  едновременно със залепването на платната, когато монтажът е висящ и се извършва на един или няколко апартамента, за да не могат те да се разместват и преди да е започнало втвърдяването на лепилната смес. Когато има възможност за изграждане на скеле и площта е по-голяма, първо се залепват изолиращите платна, за да се зададе неоходимото ниво и след това се дюбелира.


4.Закрепване на армираща мрежа и слагане на армираща шпакловка.
     - Този процес е неделим, защото мрежата се залепва с нанасянето на шпакловката.


5.Нанасяне на повърхностна мазилка.



6.Монтиране на козирки над изолацията /по желание на клиента/.
     - Монтажа се извършва едновременно с измазването, за да се получи по-плътна и здрава спойка със стената.

Посъветвайте се с нас, ние ще Ви предложим оптималният вариант и правилният избор в зависимост от предпочитанията Ви и възможностите, с които разполагате.



Няма коментари:

Публикуване на коментар